НЕОЛИТНА КОЛЕКЦИЯ


В долината на Горна Струма в началото на VІ хил. пр.Хр. се развива специфична култура. Изящните купи на високи крачета нямат аналог в нито една едновременна културна група. През 1976г. покойният Михаил Чохаджиев започва спасителни разкопки на раннонеолитното селище под хокейната площадка и открива горнострумската културна група, която по-късно получава името „група Гълъбник”, заради пълното й представяне в едноименната селищна могила. През 1979г. М.Чохаджиев започва разкопки в Гълъбник. Обектът е многообещаващ и Чохаджиев привлича за съръководител един от най-изявените праисторици в Европа – Юрай Павук. На селищната могила започват мащабни дългосрочни разкопки, които продължават до 1993г. Гълъбнишката селищна могила е с огромна площ за многослойно селище – тя заема около 70 дка на левия бряг на река Блато – реката, която отводнява Радомирското поле и се влива в Струма. Мястото е заселено 6000 г. пр.Хр. и не е напускано около 400 години. От останките от живота се натрупал културен пласт с дебелина 5 м. Проучени са 1500 кв. м от селището и благодарение на обширната площ имаме много точна представа за архитектурата и селищното устройство, а и се сдобихме с многобройни находки. В момента историческият музей в Перник притежава изключително богата неолитна колекция. Освен многоликата керамична серия, от Гълъбник произхожда най-многобройната и разнообразна колекция от култови масички, които са не само атрактивни за зрителите, но са и много важни за проследяване на контактите на гълъбнишките хора с близки и далечни култури и за синхронизирането им, т.е. за определяне на относителната хронология на отделните обекти. С най-висока музейна стойност, разбира се, са уникатите. Съдът с форма на човешка глава е без аналог. Ние притежаваме единствения известен досега нефритен жезъл и заедно с него впечатляващ брой нефритени брадвички. В познатия на неолитните хора свят геолозите не са открили нефрит, което ни кара да мислим, че тогавашните находища са изчерпани, а хората от Гълъбник са контролирали разпространението на нефрита и може би на това се дължи богатството на селището. От тук произхожда най-дългият мънистен наниз, направен от високо ценената в неолита средиземноморска мида спондилус, от мида денталиум и от различни скали и минерали. За съжаление огърлицата е попаднала в пожар и е загубила блясъка и колорита си, а и много от мънистата са повредени. От запазените успяхме да възстановим наниз с впечатляващата дължина от 16,80м. Част от огърлицата е нефритен разпределител – единственият известен досега от времето на ранния неолит. В праисторията всичко се прави на ръка и затова два напълно еднакви предмета не съществуват. Като се има предвид и отдалечеността на епохата, всеки предмет от преди 8000 г. е много рядък и много ценен. За зрителя, възпитан естетически от Пикасо, тези предмети имат особено очарование – тяхното въздействие е много модерно.